ОБЕЗАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Задължителен. На три часа след пладне се наканихме да посетим пещерата, дето е завършил своя постнически живот св. Иван. Това посещение е обезателно за всеки гост на манастира. Ив. Вазов, Съч. ХV, 27-28. Еретиците имали обичай.. публично да се изповядват в греховете си. Този обичай е бил обезателен за всичките. ПСп, 1873, кн. 7-8, 104. За пример султанът споменал случая, как той [Митхад паша] искал да направи обезателно изучванието на французкия език в основаното от него училище за подготовлението на господарствени чиновници. НБ, 1877, бр. 74, 287. Ако лицето, което е зело кораба.. не натовари нищо на него през определения в обезателния запис или от закона срок, тогаз лицето, което го е дало под навло може по волята си да поиска обезщетяване за закъсняването. ДЗОИ I (превод), 289-290.

— От рус. обязательный. — Друга (остар.) форма: обяза̀телен.