ОБЕЗАТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗА̀ТЕЛСТВО, мн. ‑а, ср. Остар. Книж. Поето задължение за извършване на нещо, за изпълняване на някакво обещание; гаранция. Пашата зле псувал четиримата комисари,.., дорде не земал от ръцете им писмено обезателство, че ще предават лошите хора на правителството. Хр. Ботев, Съч. 1929, 241. Безпрестанни трудове ся полагат, за да ся получи едно решение съгласно с правата и интересите на всите сили, съгласно же и обезателствата, които те помежду си в Парижкия трактат тържествено дадоха. ЦВ, 1856, бр. 301, 82-83. Запис се нарича писмено парично обезателство, което длъжникът дава на кредитора, в удостоверение за плащание дълга си след изтичание известен срок. К. Кърджиев, А, 239.

— От рус. обязательство. — Друга (остар.) форма: обязя̀телство.