ОБЕЗБЕДЀН

ОБЕЗБЕДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обезбедя като прил. Остар. Обезпечен, осигурен. Веднъж обезбеден колко-годе откъм издържанието и отърван от грижата за насъщния хляб, Н. Пръванов, правил от година на година по-големи успехи в науката. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256. Настоящето наше положение е дотолкози обезбедено, щото не можем да ся съмняваме, че ще го изложим в опасност чрез твърде смели движения. ДЗ, 1868, бр. 12, 48.

Списък на думите по буква