ОБЕЗБОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗБОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезболя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. 1. Непрех. Премахвам,

отстранявам болка. Били правени първите опити с ултразвуковия нож, който едновременно реже, обезболява и убива бактериите. С. Славчев, ЖББ, 23.

2. Прех. Правя нещо да престане да боли, да усеща болка. Компресът много бързо обезболява удареното място. ^● Обр. Докато дойдеше Лиляна, той размишляваше с щастливо разсеяна полуусмивка, без да се вдълбочава, върху чудната ѝ способност да го обезболява с мълчанието си, да го завива в пашкул от топлина и нежност. Съвр. 1980, кн. 1, 34. обезболявам се, обезболя се страд. Най-напред мястото се обезболява.