ОБЕЗВЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗВЕРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезверя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя някой да загуби вяра в нещо, отнемам му вярата в нещо. Вий обезверявате народа в доброто, вие хвърляте отровата на съмнението в сърцето му. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 214-215. "Най-добре да заведа Арабаджията, Тинко, брата си Христа.." Но и това не му се видя правилно. Какво ще вършат те там, ако няма нужда от тях? Та то ще е все едно да ги разочарова, да ги обезвери. Ст. Дичев, ЗС I, 386. Предстои изменението на закона за печата.. мотиви: охулени били всички институти.., дори съдиите. А това обезверявало гражданите в институтите на държавата. Знаме, 1934, бр. 1065, 3. обезверявам се, обезверя се страд. и възвр. Не се обръща сериозно внимание на работническите предложения, не се внедряват навреме, не им се отговаря, с което се обезверяват работниците. ВН, 1956, бр. 83, 2.

ОБЕЗВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; обезверя̀ се св., непрех. Изгубвам вяра в нещо или в някого; отчайвам се. По какъв път ще тръгне Онегин след раздялата с Татяна?.. Ще намери ли голямото призвание в живота,.., или напълно ще се обезвери? Лит. Х кл, 17.