ОБЕЗВОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗВОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезволя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. Правя някого безволев, лишавам някого от воля; обезсърчавам. Знаеше, не трябваше да се унива и при все това, мрачно и тежко униние го уплиташе, пронизваше всички фибри на тялото му и го обезволяваше. Г. Караславов, ОХ IV, 286. Сълзите на майката и настояването на Рангов го обезволиха. Г. Стаматов, Разк. I, 112. В продължение близо на месец той не отгатна какво мислеше това чудно момиче и най-вече — искаше ли, чакаше ли ласките му или само ги търпеше от робска подчиненост. А това разпалваше въображението му, объркваше го и го обезволяваше. Г. Райчев, ЗК, 47. обезволявам се, обезволя се страд.