ОБЕЗВЪШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗВЪША̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезвъша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Обезвъшлявам. Под страх на смъртно наказание ги [лекари на частна практика] задължи да приберат с нарочно отпуснати камиони всички болни от околността и да обезвъшат трикратно заразените къщи. Д. Димов, ОД, 322. обезвъшавам се, обезвъша се страд.