ОБЕЗГЛАВЯ̀ВАМ

ОБЕЗГЛАВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезглавя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Отрязвам, отсичам главата на някого, за да го умъртвя. Той изля гнева си само над пазачите на къщата,.., и над слугините, като заповяда първите да обезглавят, вторите да удушат. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 143. — Когато нямахме власт, бихме се за нея. Обезглавяваха ни, че сме вдигнали ръка срещу тях, а ние не се отчайвахме. В. Нешков, Н, 373. Комендантът заповяда на войниците да снемат от него патриаршеските дрехи, да го покачат на градската стена и там позорно да го обезглавят пред очите на целия град. Д. Линков, ЗБ, 63. Робеспиер.., който е обезглавил толкова си френци във времето на Френската революция, считал себе си за образец на милост и човеколюбие. ИЗ, 1877, 316.

2. Прен. Лишавам някаква организация, движение и под. от ръководството им. Така Фенер искаше с привидни обещания и отстъпки да измами и заблуди българския народ,.. да го обезглави като осъди тримата бунтовници-владици и ги изпрати на заточение. Д. Талев, ПК, 24. — Превратаджиите ще се помъчат да обезглавят движението — поясни Пиронев. Г. Караславов, ОХ IV, 433. обезглавявам се, обезглавя се страд.

Списък на думите по буква