ОБЕЗДВИЖВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗДВЍЖВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обездвижвам и от обездвижвам се. Чрез мускулите фиксатори се осъществява обездвижването на някоя част от тялото. Ал. Гюровски, АЧ, 156. Защото спортът обединява 7-те хиляди жители на квартала, прогонва далеч тези неприятни понятия като отчуждение, обездвижване. Отеч. 1977, кн. 11, 43. Твърде честото използване на автомобила за придвижване води до обездвижване.