ОБЕЗДОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗДОМЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и поет. Който е останал без дом, който е станал бездомен. Гладът почна да действува. По всички градове почти, мно‑

жество обездомени и осиротели българи излезли да просят. Пряп., 1903, бр. 7, 4. Българското правителство не се сеща, че със своите преговори с Турция влошавва положението на обездомените и гладующи българи в турските области. Пряп., 1903, бр. 42, 2. И не зная, майко, обездомен, / где ще мога с вяра да запра, / щом угасне сетната заря / на живота — твоят скръбен спомен. Н. Лилиев, Ст 1919, 44.