ОБЕЗЗАРАЗИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЕЗЗАРАЗЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Спец. Препарат, който се използва за обеззаразяване; дезинфектор. Семената за посев се третират с обеззаразители. △ Лозите се пръскат с обеззаразител — разтвор от син камък.
2. Сел.-стоп. Машина за обеззаразяване на семена. Самоходен обеззаразител. Барабанен обеззаразител. Порционен обеззаразител.