ОБЕЗЗВУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗЗВУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обеззвуча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някакво действие, проява да бъде без звук, шум или със съвсем слаб звук; обезшумявам. Сега всеки, комуто е дошло да кихне, смята, че е прилично да се постарае да обеззвучи кихавицата си или да я удави в носната си кърпа. П. Мирчев, СЗ, 72.

2. Фон. Произнасям звучна съгласна като беззвучна, когато стои в края на думата или пред друга беззвучна съгласна. Противоп. озвучавам. Книжовният български правоговор изисква да обеззвучаваш съгласните в края на думата. обеззвучавам се, обеззвуча се страд. В някои езици, като сърбохърватски и френски звучните шумови съгласни в абсолютно краесловие не се обеззвучават. △ В съвременния български книжовен език звучните съгласни в абсолютно краесловие се обеззвучават.