ОБЕЗКРИЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗКРИЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезкриля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. 1. Сел.-стоп. Премахвам крилцата на семена от иглолистни дървета. Машината обезкрилява семената като ги трие о стените на барабана.

2. Прен. Отнемам на някого надеждата, вярата; обезсърчавам, обезнадеждавам, обезкрилям. Противоп. окрилявам. Колко сломени и обезкрилени изглеждаха те [македонските дружини] сега! В очите им се четеше отчаянието на разбита войска и ужасът на тежко преживени бойни дни. М. Кремен, Б, 107. Как исках: грубо / да ти обърна с ярост гръб, / да се затворя в друг — по-хубав / живот — без сълзи и без скръб. / Но ти — жесток и зверски силен- / потискаше ме нощ и ден / и много пъти ‑обезкрилен- / едва не паднах повален. К. Зидаров, СП, 13. обезкрилявам се, обезкриля се страд.