ОБЕЗЛЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗЛЕСЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обезлеся като прил. По който горите, дърветата са изсечени, унищожени; оголен. Много често на обезлесените места почвата е свлечена от дъждовете и пороите. Н. Хайтов, ПП, 12. А пред нас обезлесени / равнини и хълми. Н. Лилиев, С 1932, 28.