ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗЛЮДЯ̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обезлюдявам¹ и от обезлюдявям се; обезлюдване, депопулация. Аврен бе осъден на обезлюдяване като много други селца. Н. Инджов, ПП, 130.

ОБЕЗЛЮДЯ̀ВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обезлюдявам².