ОБЕЗНАСЛЕДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗНАСЛЕДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезнаследя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Лишавам някого от правото да получи наследство. Дядото обезнаследи неблагодарния си син и приписа целия имот на внука. ^● Обр. Тежка е участта на всички сирачета-моми‑

чета. Рано обезнаследени от бащина любов и защита, и от майчина нежна грижа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. обезнаследявам се, обезнаследя се страд.