ОБЕЗОБРАЗЯ̀ВАМ

ОБЕЗОБРАЗЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезобразя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някой или нещо да промени значително своята външност, форма, като придобие грозен, отблъскващ вид. Перушан, русо и слабо момче, беше с ужасно подуто лице. Големи отоци от ухапванията на пчелите закриваха очите му, обезобразяваха челото и бузите му. Ив. Карановски, Разк. I, 125. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни — обезобразиха го и тялото му направиха на пита. А. Дончев, ВР, 147. Защо Поло не пише нищо за разпространения тогава у китайците обичай да обезобразяват и правят малки стъпалата си? К, 1963, кн. 1, 45. — Отначало, когато бях дете, смятах да стана художник. Обезобразил бях стените с рисунки. Шарех навсякъде с въглен. А. Каралийчев, С, 220.

2. Прен. Променям истинската същност на нещо, като го правя по-лошо; преиначавам, изопачавам. В тържествени дни произнасяше [бившият учител по латински] пред гражданството речи, изпълнени с латински цитати, които шегобийците запомняха и после повтаряхя в кафенето, като обезобразяваха невежо синтаксиса и падежите на благородния език. Д. Димов, Т, 219. "Властта" обезобразява характерите. Е. Каранфилов, Б III, 102-103. Слогът трябва да бъде умерен.. трябва да бъде йестествен, защото изкуствеността обезобразява мисълта чрез своите препинвания. Б. Горанов, ЖГС (превод), 74. обезобразявам се, обезобразя се страд.

ОБЕЗОБРАЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; обезобразя̀ се св., непрех. Ставам грозен, отблъскващ. И тази вражда завърши безславно, защото Василев се обезобрази при една катастрофа с мотоциклет и напусна училището. Н. Антонов, ВОМ, 178.

Списък на думите по буква