ОБЕЗОРЪЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗОРЪ̀ЖВАМ, ‑аш, несв. (остар.); обезоръжа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Обезоръжавам. В часа на гнева си, когато сподирниците му обезоръжвали откритий враг, той схватил дъщеря си за косата ѝ с думите: "Умри издайнице!" П. Р. Славейков, СК, 156. Гневливий всякога ся побеждава, а хладнокръвний всякога обезоръжва дополовина неприятеля си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 81. обезоръжвам се, обезоръжа се страд.