ОБЕЗПРАВЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗПРА̀ВЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обезправям и от обезправям се; обезправяване. Превратът на 19 май.. доведе до още по-голямо обезправяне на народните маси. Ист. Х и ХI кл, 301.