ОБЕЗСМИСЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗСМЍСЛЯМ, ‑яш, несв.; обезсмѝсля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Книж. Лишавам нещо напълно от смисъл. Неговата себичност беше погребала мечтите и обезсмислила живота ѝ.. А. Наковски, МПП, 211. По нищо не можеше човек да усети, че тя бе взела съдбовното решение, което обезсмисля всичко. К. Колев, М, 69. И този епизод от житието, който възкресява след десет години съда над философа, обезсмисля готвещия се съд над приемниците на неговото дело. Н. Драгова, КО, 62. обезсмислям се, обезсмисля се страд.