ОБЕЗСЪРЧА̀ВАМ

ОБЕЗСЪРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезсърча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Лишавем някого от вяра, от инициативност, от увереност в собствените му сили или че нещо може да се осъществи; обезкуражавам, обезкрилявам. Противоп. насърчавам. Тича Юрталана, допитва се до адвокати и съпартизани.. и вещи лица, и ако едни го насърчаваха малко,други съвсем го обезсърчаваха. Г. Караславов, С, 131-132. Мъчнотиите и препятствията, които среща, наместо да го обезсърчават, усилват още повече порива на желанията му. К. Величков, ПССъч. VIII, 10. Прекрасната мелодична музика на италианския композитор съвсем го обезсърчила. "Какъв композитор ще бъда аз? Учи ли се това, което чух?" Ст. Грудев, ББ, 17. Може да тя обезсърчават като ти казват, че ти не мож скопоса тази и онази работа.. Но не бой ся,..; мисли здраво, прави право и ти ще победиш. А. Цанов и др., Напр., 1875, кн.4, 18. обезсърчавам се, обезсърча се страд. Важно е да не се обезсърчават децата. Дори и качеството на възложената работа в началото да не е добро, малките пак трябва да се стимулират. О, 1977, кн.11, 40.

ОБЕЗСЪРЧА̀ВАМ СЕ несв.; обезсърча̀ се св., непрех. Лишавам се от вяра, увереност в своите сили, от инициативност или загубвам надежда, че нещо може да се осъществи; обезкуражавам се, отчайвам се, унивам. Той [Яворов] не се обезсърчава от равнодушието на Лора, всичко отдава на детската ѝ природа, на вродената ѝ склонност към артистични занимания с поезия, музика, живопис и търпи нейното обиждащо безразличие. М. Кремен, РЯ, 320. Въпреки ужаса, който обхванал югозападните български земи с нахлуването на турските отряди, народните маси не се обезсърчили и не сложили покорно оръжието си. ТВ I, 127. Пенко се почувствува самотен и безпомощен.. Той се обезсърчи и помръкна. Не му се отиваше дори на училище. П. Здравков, НД, 144. Шест месеци прекарах в такива лишения и сиромашия, каквито още нито един хъш не е теглил! Здравето ми се повреди, аз се обезсърчих, реших да напусна. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 98. Някое училищно настоятелство го хваща за учител, но скоро става явно.., че той не е приготвен и достоен за този чин.. Той ся обезсърчава, отчайва ся и пада. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 18.

— Друга (остар.) форма: обезсърдча̀вам.

Списък на думите по буква