ОБЕЗСЪРЧА̀ВАНИЕ

ОБЕЗСЪРЧА̀ВАНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Обезсърчаване; отчаяние. Ахмеда Барутанлията не бил прост човек. Той не закъснял да съзре обезсърчаванието и разстройството на своите подчинени главорези. З. Стоянов, ЗБВ III, 330. И макар [в стростта си], той не еднъж да е губел вярата в своето си пророчество, както обикновено се случва с пророците в часовете на обезсърчавание и съмнение, обаче неговите думи си останаха вечно свидетелство за предвижданията от сърцето на поета. ССГ (превод), 98. От страх и обезсърчавание щяха всички да оставят Исуса и да ся разбягат. КТЕМ, 535.

— Друга (остар.) форма: обезсърдча̀вание.

Списък на думите по буква