ОБЕЗСЪРЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗСЪ̀РЧАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обезсърчам и от обезсърчам се; отчаяние, обезсърчаване, обезсърчване. Главата му, носена навръх един кол, разнесе обезсърчане и ужас във войската на кръстоносците. С. Бобчев, СОИ (превод), 60.