ОБЕЗУМЯ̀ВАНЕ

ОБЕЗУМЯ̀ВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обезумявам1. Стана и затворницата дълго се наблюдаваха, а страхът у нея

крещеше до обезумяване — проказа, проказа, проказа! М. Смилова, ДСВ, 123. Тя [Ася] хлипаше неудържимо — на границата на обезумяването — и риданията ѝ изпълваха безлюдния нощен коридор. К. Колев, М, 143. Той изведнъж закопня до обезумяване за нея, за мъничките ѝ топли като птиче крило ръце. П. Незнакомов, СП, 109.

ОБЕЗУМЯ̀ВАНЕ

ОБЕЗУМЯ̀ВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обезумявам2 и от обезумявам се.

Списък на думите по буква