ОБЕЗУМЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЕЗУМЯ̀ВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обезумявам1. Стана и затворницата дълго се наблюдаваха, а страхът у нея
крещеше до обезумяване — проказа, проказа, проказа! М. Смилова, ДСВ, 123. Тя [Ася] хлипаше неудържимо — на границата на обезумяването — и риданията ѝ изпълваха безлюдния нощен коридор. К. Колев, М, 143. Той изведнъж закопня до обезумяване за нея, за мъничките ѝ топли като птиче крило ръце. П. Незнакомов, СП, 109.