ОБЕЗУСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗУСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезустя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Лишавам някого от възможността да говори, да изкаже, да изрази своето мнение. Колкото за княза Богориди, ви вчера мя обезустихте и поставихте в таквоз положение, щото да не искам да говоря за него. П. Р. Славейков, ПХС, 58. Но когато виждаше баща ми, че той [уста Цончо] обезустя другарите му.., вмесеше се в препирните им и натъпкваше му самаря върху каквото и да бъдеше препирнята им. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 37. обезустявам се, обезустя се страд.