ОБЕЗЧЕСТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗЧЕСТЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обезчестявам и от обезчестявам се. Изнасилената от Секст Лукреция не можала да допусне представата за нея да бъде нечиста.. Тя приела прегрешението, за да избегне обезчестяването пред потомството. Б. Болгар, ПД, 81. Който е нечестив, легкоумен и благодарен,.. — Горко! Той е злополучния и совсем лошевия. Срам, обезчестявания и окаянство го очакват. (превод), У, 237.