ОБЕЗЩЕТЯ̀ВАМ

ОБЕЗЩЕТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезщетя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Давам парична сума или имущество като компенсация за понесена от някого щета, загуба и под.; възмездявам. Българите, които ще вземат църквата, да обезщетят сърбоманите с църковните имущества и с 400 лири отгоре. П. К. Яворов, Съч. II, 213. Ако майсторът напусне занаята си.., той е длъжен да обезщети ученика за разноските, които би направил до настаняването му при друг майстор. Хр. Даалиев, ТИА, 125. Той [каруцарят] сам не може да махне коня оттука — отговори Евгени този път на немски. — Ваша кола го премаза и следва вие да го обезщетите. Д. Ангелов, ЖС, 13-14. Селим III трябвало да обезщети влашкия княз за опустошителния набег на кърджалиите със 100 хиляди гроша. В. Мутафчиева, КВ, 335. обезщетявам се, обезщетя се страд. Собственикът на отчуждения имот се обезщетява чрез плащане в брой или чрез отстъпване на подходящ равностоен парцел. М. Мичев и др., З, 36.

Списък на думите по буква