ОБЕКТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЕКТЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който се намира извън нас, хората и съществува вън и независимо от човешкото съзнание; реален, действителен. Противоп. субективен. Изобразителното изкуство.. създава образи на външния, обективен свят, който ние наблюдаваме и изучаваме и чиито образи ние нанасяме върху листа по законите на перспективата. Ал. Гетман и др., СБ, 115. Като една от формите на общественото съзнание, литературата е отражение на обективната действителност. Г. Цанев, СИБЛ, 96. Аз никога не съм сигурен кое трае повече — денят или седмицата — и в този смисъл малко ме интересува обективният ход на времето. Ем. Манов, ПС, 6. Обективен закон. Обективна причина. Обективно условие. Обективни факти. Обективни трудности.
2. За човек — който не се влияе от личните си предпочитания и предубеждения при решаване на някакъв въпрос, при даване на преценка за нещо и под.; безпристрастен, справедлив. Противоп. субектвен, пристра̀стен. Той беше толкова обективен, безупречно принципен, справедлив, като машина, че дори аз.. дори аз си казвах понякога, дали пък не е прекален светец. А. Гуляшки, ДМС, 190. Желанието му да се покаже обективен се засенчваше от вихреното му увлечение да отрича. М. Кремен, РЯ, 590. Аз се мъчих.. да бъда обективен, т.е. да не вплитам мои, лични мнения във въпросите, които излагах в статията си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 285. Винаги обективен, толерантен, справедлив, той беше спечелил уважението и любовта на всичките депутати. Бълг., 1902, бр.449, 1.
3. Който е резултат на безпристрастно, лишено от субективност отношение към някого или нещо; безпристрастен. Противоп. субективен, пристра̀стен. Аз те моля най-горещо, батюшка, да не откажеш да я туриш в октомврийската книжка: рецензията е обективна и справедлива, както ще се убедиш при запознаването ѝ с книгата. Ив. Вазов, НП, 147. Ние не искаме да кажем, че сме успели да направим книгата си съвършено обективна и съжденията си досущ безлични. С. Радев, ССБ, 20-21. — Другари, така не бива! — казва той [Гадев] с укор. — Преди да чуем цялата песен, не можем да дадем обективна преценка. П. Незнакомов, БЧ, 80. На съвременния наш печат.. е нужна навременна и обективна художествена критика за новите произведения на литературата и изкуствата. В. Йосифов, РС I, 177.
◊ Обективен идеализъм. Филос. Разновидност на идеализма, според която преди и независимо от материята и от индивидуалното човешко съзнание съществува идеална същност, дух, чието проявление е материалният свят. Теорията на обективния идеализъм приема за основа на действителността някакво свръхиндивидуализирано съзнание. Обективна истина. Филос. Истина, чието съдържание не зависи от човека и човечеството. Нито сам Паисий, нито неговите читатели и почитатели са търсили в историята обективната истина. Г. Бакалов, Избр. пр, 128. Той [литературният историк] изхожда от положението, че реалистичното отражение на обективната истина, на жизнената правда.. именно създава трайни естетически ценности. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 155.
— От лат. objectivus. Друга (остар.) форма: обйектѝвен.