ОБЀЛВАМ

ОБЀЛВАМ1, ‑аш, несв.; обѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. Правя нещо, обикн. дрехи, платно, да побелее, да стане бяло, като го излагам на слънце или по друг начин; беля1, избелвам1, обелям. "Я на ти, Радке, тез пари, / .. / На Трауна на сбор да идеш / да купиш памук треуненски, / да изтъчеш тънки дарове, / туй лято да ги изтъчеш, / изтъчеш, да ги обелиш." Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 61. Проговори Тодор Подморавец: / "Вала вазе, до девет беларе! / Ако сте си платно обелили. / Драга душа на дарба дарили. Нар. пес., СбНУ ХХIV, 80. — Ей ди момче, ей, ни дедо ти, ни предедо ти не обелили църн мутаф со сапун, нито ти па ке го обелиш. СбНУ IХ, 156.

2. Турям в ястие масло, зехтин; подбелвам, подбелявам. Се почуди Кира как да обелит чорба, / ми скършила Кира вошка яловица, / обелила Кира три казана чорба. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 322. обелвам се, обеля се страд.

ОБЀЛВАМ

ОБЀЛВАМ2, ‑аш, несв.; обѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Беля, отстранявам обвивката (кожата, кората, черупката и под.) на нещо изцяло, докрай; олюпвам, олющвам. Тя [стопанката] взе яйцето.., счупи го, обели го, отдели жълтъка, налапа белтъка и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на патенцата. А. Каралийчев, ТР, 29. Беше излязла [катеричката] преди лягане пред дупката си, за да обели един-два жълъда. О. Василев, ДГ, 28. Едни отидоха в гората да секат млади дървета за греди и диреци, други.. обелваха корите им и строяха самите колиби. М. Марчевски, ОТ, 339. Никога не обелват ябълката, за да видят сладка или горчива е средулката ѝ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 18.

2. Наранявам на едно или няколко места кожата на някого или нещо; ожулвам, олющвам. Той спираше погледа си ту на дългите ѝ пръсти.. ту на устните ѝ, обелени както винаги, защото тя имаше навик нощем несъзнателно да ги обелва. Ем. Станев, ИК II, 23. — Кой, арнаутин ли? Тука не му пее петелът нему.. а днес кехаята малко остана да му обели келявата арнаутска тиква. Ц. Гинчев, ГК, 47. Но в празника на таз история / прозвъни делничната скръб, / и в чест на чудната Виктория / обелих чудно своя гръб. Хр. Смирненски, Съч. III, 68.

3. Разг. В съчет. със зъби. За човек — оголвам, показвам зъбите си при усмивка, гримаса и под.; озъбвам се. — Сега ще бъде изпълнен "индийски танц" — съобщи говорителят. На зелената трева се появиха някакви черни джуджета и започнаха да се търкалят, да се борят... Джуджетата обелваха зъбите си, покланяха се на всички страни. К. Ламбрев, СП, 369. — А за нас нещо.. като за похапване, ще ли имаш? — запита Пуякът и обели зъби като циганин, когато сънува баница. М. Георгиев, Избр. разк., 172. // За животно — показвам зъбите си при лай или ръмжене, преди да ухапя; озъбвам се. Който лае, той не хапе. Ама котката: — мълчи, мълчи, па като обели зъби и ти рече един път: Къххх... бягай от ноктите ѝ. Ст. Чилингиров, ХНН, 19. От дъното на разграден двор го погнаха кучета. Селим [кучето] обели зъби и страшно заръмжа. Калитко глухо го свика. Ив. Хаджимарчев, ОК, 46.

4. Прен. Разг. Вземам от някого много пари за някаква сделка или за изпълнение на някаква услуга; оскубвам, обирам, ограбвам. Ние не се снехме, понеже един от нас приве‑

де против това типичния български аргумент: "Кой знае колко ще ни обелят". Ал. Константинов, Съч. III, 57. Куна.. тъй щеше да си иде, ако не бяхме довели доктор от града.. Хубавичката ни обели поразеникът му, ама нали я отърва от умирачката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 112. обелвам се, обеля се страд. Кошерите се прикрепват високо по дърветата като се обелва кората на стъблата до известна височина, за да не може мечката да се покатери. П. Петков, СП, 56. Пиперките се изпичат, обелват се, почистват се от семето и се нарязват на дребни парчета. Л. Петров и др. БНК, 144.

ОБЀЛВАМ СЕ несв.; обѐля се, св., непрех. За кора, кожа и под. — падам, отделям се, отлепвам се от нещо; олющвам се, олюпвам се. Рогата имат светло или тъмнокафяв цвят, който зависи от храната, здравето на животното и вида на дървото, о което сърната е търкала рогата си, за да им се обели кожата. П. Петков, СП, 45. Полека-лека почнах да си мърдам пръстите на краката. Бумбал, помниш ли в морабето, как ни бяха замръзнали мотовилите? При Алдомировци, де... Само че там ни държаха малко, — на втория ден се обели черната им кожа. Ст. Чилингиров, ПЖ, 36. — Добре де, ха поработете да ви се обелят ръцете, че са още меки. Ст. Даскалов, СД, 445. Изгорях от слънцето и кожата на гърба ми се обели.

Обелвам / обеля очи. Разг. Чувствувам се много зле, припаднал съм, пред умиране съм. Гледам — проснал се един грамаден немчуга.. Глътнал, братлета, ножа, обелил очи. П. Вежинов, ЗЧР, 29. Зъб (дума, думица) не обелвам / обеля. Разг.; Уста не обелвам / обеля. Остар. Мълча, нищо не казвам, не продумвам. Останалите чоголно гледаха старите, като че ли очакваха от тях упреци и оскърбления. но никой от старите не обели зъб. Ст. Чилингиров, ХНН, 165. Един ден.. някой от долненците нарамил тайно чувал зърно и го отнесъл на мливо в чифлика.. Колибарите не обелили дума, траяли си, а след два дни бил намерен намушен с вила. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 44. Обелвам / обеля образ<а> някому. Диал. 1. Засрамвам някого. 2. Постъпвам така, че да спася от срам някого; отсрамвам. Китан, Китан войвода... Ще събере той отбор юнаци и ще обели образ на Заверата. Д. Спространов, ОП, 241.

— Друга (остар.) форма: обѐливам.

Списък на думите по буква