ОБЕЛИСК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЛЍСК м. 1. Паметник във вид на висок четиристранен каменен стълб с пирамидално заострен връх. Интересни староегипетски паметници на скулптурното изкуство са високите каменни колони, наречени обелиски. Ист. V кл, 1980, 62. Високо на средата се издигаше големият обелиск, със загадъчно писмо, дялан преди хилядолетия паметник, донесен от Египет през времето на Теодосия Велики. А. Каралийчев, В, 129. Зад парка.. е стрелнал в небето Вашингтонският монумент... Този монумент представлява един колосален обелиск, но не от един, а от хиляди дялани камъни. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 59. За помен на царете и на другите знатни покойници издигали високи обелиски; те били четириъгълни стълпове на върха заострени и обикновено изсечени от цял гранит. Н. Михайловски, РВИ (превод), 28.

2. Прен. Природно скално образувание, наподобяващо такъв паметник. Атмосферни влияния са изваяли по нея [скалистата стена] високи островърхи обелиски, които сякаш на всеки час заплашват да се катурнат в пропастта. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 49. В отдела на мините няма да се спираме.. Наистина, влязохме тука, видяхме грамадни обелиски от каменни въглища, красиви фигури от чиста, почти прозрачна сол.. и множество драгоценни камъне. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. Не блестят /

и обелиските на дивните Карпати, / нито Тиролите във руменец горят! К. Христов, Избр. ст., 205.

— От гр. |βελ?σκος 'ръжен, шиш, острие на нож'. — Ив. Андреев-Богоров, Кратка география, 1851.