ОБЕЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обелѐя, ‑ѐеш, мин. св. обеля̀х, прич. мин. св. деят. обеля̀л, ‑а, ‑о, мн. обелѐли, св., непрех. Остар. и диал. Побелявам. На сивите моми, бели момчина; / на бела Яна, църно арапче. / Три дни го кисна, два дни го мила. / Не обелело църно арапче. Нар. пес., СбНУКШ, 112-113. — Кръчми нямаме ние... — каза сериозно главният учител. — Имаше ги напред тия проклети вертепи, които бяха най-голямото зло. С него да се боря, както виждаш, обеля ми главата. Хр. Максимов, СбЗР, 55. Дава [бабата] бакърчетата на други да ги подържат, а тя.. я [булката] обикаля около кръста и.. казва: "да остаряваш, да обеляваш и за каквото ви е най-драго, сакова Господ да ви харизува!" РН, 1911, кн. 5-6, 172. От мъка.. почнало да му белее косата, со първо от брадата и после от глаата. Во малко време обеле сиромашкийо гяол како некой стогодишен старец. СбНУ ХV, 88. Видите ме, чудите се. / Косите ми окапале, / очите ми обелеле. / И яз си сум ослабела. Нар. пес., СбНУ ХI, 21. Остаря, обеля и умот во глаата не му дойде. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 14.