ОБЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЀМАМ, ‑аш, несв.; обѐма, ‑еш, мин. св. обѐх, св., прех. Книж. 1. Включвам, затварям в границите, в пределите си нещо; обхващам, обгръщам, обземам. Текстилната фабрика обемаше два големи квартала и беше обградена с висока бетонна ограда като крепост. П. Славински, ПЩ, 285. Средногорието.. обема цялата Средна гора (източна, централна и западна). ПН, 1933, кн. 10, 148. Италианското възраждане обема почти три века. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 31. Колко класа трябва да имат главните училища?... Главното училище да обема три класа повече от средните училища оп Епархията. Лет., 1876, 166.

2. Остар. За книга, текст, сбирка, понятие и др. — включвам в съдържанието си, в състава си някакви части, отделни елементи и под.; съдържам, обхващам. Тая книга ще да са състои от 26 до 30 печатни листа и ще да обема 32 "доста нравствени (?) беседи." Хр. Ботев, Зн., 1874, бр. 14, 361. Занапред [вестник] "Ступан".. ще обема статийки въобще по положителните знания. Ступ., 1875, бр. 5, 33. Списъците на всякий окръг и град.. обемат по "азбучен ред", имената на всичките български граждани, които са на възраст по-горе от двадесет и една година. ПОУ, 5. Напротив тя [думата дюлгерин] обема и зидарство, каменарство, дърводелство и стругарство. РН, 1905, кн. 4, 171. Серистата кислота произхожда кога гори сяра.. и обема сяра и кислород. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 42.

3. Остар. За пламък, огън и под. — обвивам, обхващам, обгръщам. Един пиян матрозин беше си изтървал цигарата у магазията, гдето имаше смола и барут и огънят вече захвана да обема сичкийт кораб. У, 1871, бр. 1, 106. ^● Обр. Най-сетне избухна въстанието с ясен пламък и обе в кратко време.. целий народ. ИХЦ (превод), 21.

4. Остар. За чувство, желание и под. — завладявам, обземам, обладавам изцяло някого; обхващам, завладявам². "Откак ѝ писа, че ще я повикаш напролет да я видиш, само с него бълнува и меракът я обема още повече..." Н. Ферманджиев, РХ, 29.

5. Остар. Схващам, разбирам, възприемам, представям си същността, дълбочината, съдържанието на нещо; осмислям. Тъй повърхностно мисля,че не ще обемете толкоз добре обстоятелствата, от които воден, ви предлагах първо нуждата за директор и качествата, които трябва да има директорът. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 81. Най-трудното дело е да обеме человек в ума си сичките юридически въпроси и да вникне в дълбочината им. ДЗОИ III (превод), 9. Царят го попитал, какво особено нещо съдържа в себе си твоята машина? — Сила, отговорил домисливият англичанин.. и наистина.. умът на човека не е в състояние да обеме сичко това, което неговият бистър разум сполучил да спечели от природата. Ступ, 1875, бр. 3, 22. обемам се, обема се страд.

— Други (остар.) форми: обиѐмам, обя̀мам.