ОБЕРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЀРНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Обирник, крадец. Кучето подушило книгата и побягнало настрана. "Не е моя работа, рекло, да чета; аз чувам къщата, ноще не спя, плаша оберници ‑ходя на лов, дебя зайци, търся яребици — стига ми толкова." Д. Манчев, БЕ II, 26. Жителите на Северна и част на Средня Азия са простаци и полудиви..: гечиндисоват ся със зверина лов, скотовъдство още и са оберници. Ив. Богоров, ВГД (превод), 236.