ОБЕСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЀСВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обесвам и от обесвам се. Заптиите избутаха извън Бачо Киро. Съдът подписа смъртна присъда чрез обесване. Д. Марчевски, ДВ, 210. В защита на жертвите излязоха мнозина от най-добрите синове на народа — писатели и публицисти.. Но кланетата, обесванията и разстрелите.. не можеха да се скрият от външния свят. Мл. Исаев, Н, 117.