ОБЕСЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЀСЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Обесник. — Ем заете ли кой е направил това? Ифтимичина обесеник Тичо. Т. Влайков, НУ, 219. — Аз като идех още за София, като депутация, да молим онзи обесеник да не си дава оставката, още тогава.. разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ал. Константинов, Знаме, 20. — Аман от тоя обесеник! — викаха съседките на майка му. Ил. Блъсков, КУ, 4. Един обесеник живял час и половина висящиц на бесилката, защото въжето не било пристегнато добре! НБ, 1876, бр. 19, 74.