ОБЕСИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕСЍЛО, мн. ‑а, ср. Остар. Бесило, бесилка. Истина , че чувам някои си дебелаци да шушукат около мене:".. този е безчеловечний Губетта.. отрова, обесило за него!" К. Величков и др., ЛБ (превод), 15. След три месеца, гледам, докторът обесен. Минувам край обесилото и, като го видях, натиках си в носа емфе. Н. Бончев, Р (превод), 44.