ОБЕСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЀСНИК, мн. ‑ци, м. 1. Разг. Неодобр. Руг. Безделник, пакостник, нехранимайко, обесеник. В залата има пет или шест непостлани маси. В ъглите — неизбежните машинки за игра на коне и футбол, край които стърчат няколко млади обесници. С. Северняк, П, 396. — Ти горе ли си? Слизай бе, обеснико! Боже, къде се е покачил! П. Велков, СДН, 29. Тежки майчини думи паднаха върху главата ѝ. — Да беше умряла, по-хубаво щеше да направиш, а не да вкарваш в къщата ни тоя обесник! — Той ми е мъж, а не обесник. Голяма работа станало, че е очистил един поганец! К. Петка‑

нов, Х, 98. И другите свещеници запокитиха чашите си. Започна бясно хоро. Пияните подскачаха и виеха, пееха и викаха.. — Бял ден да не видят обесниците! — кълняхя жените. Е. Йончева, ЗГ, 86-87.

2. Остар. и диал. Обесен човек; обесеник. Някои от тия хора.. имат семейство и вечерта ще прегръщат без трепет невинните си дечица със същите ръце, с които са прикачвали.. обесника на въжето. Ив. Вазов, Съч. ХI, 102. Циганките уловиха обесника за ръце, за крака, за глава и с писък и нареждане го изнесоха на двора. Ц. Гинчев, ГК, 320. Ако [чуждоземецът] е дошъл за цера "четиридесет вери", състоящ се от четиридесет работи: бурени, корени.. коса от удавници или обесници.. и пр. и пр., пращяха го [еснафите] при някой налбантин. Ив. Хаджийски, БДНН II, 150. Измъкна от торбата си връвта, / на клонът я пристегна — за врата / я обиви.. увисна му трупът. / .. / В зори ловец мина по стръмнии склон, / обесника там на превитий клон / той виде. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 109.