ОБЕСНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЀСНИЦА ж. 1. Разг. Неодобр. Руг. Безделница, разхайтена жена; обесеница, обесничка. — Да, но онзи глупак казал на доктора да вземе слугинята за снаха.. Сто и петдесет хиляди лева — широко разтвори тя зениците на очите си. — Толкова ѝ трябват на тази обесница за зестра, ще ги прогуляе някой непрокопсаник. В. Нешков, Н, 278.

2. Остар. и диал. Обесена жена; обесеница, обесничка. Калугерката Фефрония.. се била обесила в метоха.. Целият град говорел за обесницата. А. Христофоров, А, 301.

3. Диал. Кърпа, дарявана на младоженеца от невястата, която връзвали около врата му. (Н. Геров, РБЯ).