ОБЀСНИЧКА

ОБЀСНИЧКА ж. Рядко. Обесница; обесеница. Строителите газеха до колене в снега.. Ефтим вървеше по средата.. Гледаше подир жените, които притичваха покрай него.. и продължаваше да дърпа съседите си: — Ами тия обеснички? Кой ги е викал? А. Гуляшки, МТС, 304.

Списък на думите по буква