ОБЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЀТ м. Книж. 1. Тържествено обещание за приемане на някакво задължение, което се прави по силата на религиозни подбуди. Дума дадох и целунах иконата: една дъщеря обещах на манастира! Обещах и го сторих!.. — Кой е този християнин, дето ще се отметне от обета си? Ст. Дичев, ЗС, 273. Един добър човек — отец Анастаси, тукашният поп — ме взел под свое покровителство.. дал обет пред бога, че ще ме изучи и направи "човек". А. Гуляшки, ЗР, 46. Мама.. от чисто сърце дава обет, че отсега нататък всяка година ще служи служба в деня на свети Алипия. Т. Влайков, Пр I, 134. Детето беше се разболяло есента от лоша дизентерия и Джупунката даде обет да дари манастира, ако тя оздравее. Ем. Станев, ИК III и IV, 512.

2. Разш. Тържествено обещание за изпълнение на някакво задължение, което има особено важно значение; клeтва. Така се редяха една след друга стотните: първа... трета... И всяка даваше един и същи обет,.. — Свобада или смърт! Ст. Дичев, ЗС I, 133. На Младини отишъл в околността на село Мелнишки дол,.. Там в прочутата гърмяща пещера,.., дал обет сред бученето на подземната река, че до последният си дъх ще служи на своя край. Д. Вълев, Ж, 38. Народният представител още веднъж дава обет, че няма да измени на своя народ и Родина. ВН, 1953, бр. 298, 2. Брачен обет. Обет за вярност.