ОБЕЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обеща̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Обикн. със следв. изр. със съюз да или че. 1. Казвам, заявявам, задължавам се пред някого, че ще извърша нещо, ще изпълня някакво условие. Майстор Кочо му обеща да го учи на занаята и с още по-голямо усърдие го учеше, като видя, че Стоян беше схватлив и имаше вярна ръка. Д. Талев, ЖС, 90. Трябва да се измаже стената на кухнята откъм Малтрифонови.. колко пъти казвах на Ивана! Ще го направя, ще го измажа, все обещава, хайлазинът му, и все нищо не прави... Г. Караславов, Тат., 212. — Тъй се случи, болна беше жената... Тя и сега е все болнава... Дума дадох и целунах иконата: една дъщеря обещах на манастира! Обещах и го сторих! Ст. Дичев, ЗС I, 273. И в Свещеническия курс Левски е пръв между другарите си.. Вуйчо му е извънредно доволен и на годишния изпит тържествено обещава пред всички, че ще го изпрати в Русия да продължи учението си. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. Две хубави очи. Душата на дете / в две хубави очи; — музика — лъчи. / Не искат и не обещават те. П. К. Яворов, Съч. I, 80.

2. Само несв. 3 л. ед. и мн. Давам основание да се предполага, внушавам надежда, че нещо може да се очаква, че нещо ще се случи, ще се изпълни; предвещавам. Денят обещаваше да бъде хубав. По цялото небе не се виждаше никакво облаче. Н. Попфилипов, РЛ, 113. Дружината започна атака без много устрем, но с упоритост, която обещаваше да доведе до добър резултат. П. Вежинов, ВР, 35. Сказката обещава да бъде много интересна. К. Петканов, В, 50. Часът минуваше пет по турски, когато ние са наготвихме вече да тръгваме само с един водач, защото стоението ни в село не обещаваше добро. З. Стоянов, ЗБВ I, 203-204. Гласовете на младите певци обещават богато развитие. обещавам се, обещая се страд. Често се обещават невъзможни неща.

ОБЕЩА̀ВАМ СЕ несв.; обеща̀я се св., непрех. Остар. Обещавам (в 1 знач.). Императорът приема условията ни. Обещава се да изпрати веднага по твое поискване една петнадесет хилядна войска. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 30. Следователно, тие ни помолиха да им не палим от сега селото, докато го опразнят. За тая цел тие поискаха три деня срок и са обещаваха с клетва, че ще да го запалят сами. З. Стоянов, ЗБВ II, 102. Но обещах се да ви разкажа една случка, няма сега да се отказвам. Ал. Константинов, Съч. I, 290. Ний им [на селяните от Батак] се обещавахме, че щом пристигнем в Цариград, ще направим сичко, което ни иде отръки да им облекчим положението. СПл, 1876, бр. 12, 47.