ОБЕЩАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЩА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Устно или писмено изразено, заявено задължение да се изпълни нещо, да се направи или да не се направи нещо. Студентът и Вяра поканиха познайниците си да ги посетят утре. Те поблагодариха, но не дадоха положително обещание. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 148. — Помнете клетвата и аз ще помня обещанието си волни и свободни да ви направя — издума по-ниско Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 330. — През лятото ще те заведа в планината. Щом чу това обещание, тя се зарадва много. П. Бобев, ЗП, 97. Четниците според "Закона" се задължават да изпълняват строго осем обещания, които поемат с клетва при постъпването си в дружината. Ив. Унджиев, ВЛ, 74.