ОБЖАЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЖА̀ЛВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Юрид.Отгл. същ. от обжалвам и от обжалвам се. Осъдиха го и тъй като в залисията си ‑..- пропусна срока за обжалване, присъдата влезе в сила. Й. Йовков, ПГ, 140-141. За беда осъдила ги е военна колегия на Върховния касационен съд, тъй че не е имало обжалване, присъдата е била окончателна. П. Вежинов, ЗНН, 49. Осъдиха сина му на четири години затвор, а след обжалването присъдата беше потвърдена. Ст. Поптонев, НСС, 157.