ОБЖАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЖА̀РВАМ, ‑аш, несв.; обжа̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Пека, жаря нещо от всички страни чрез огън, жар. Обжарват агнето на шиш. // Обикн. поет. Подлагам нещо или някого на въздействието на силна жар, горещина и под.; обгарям. Те хвърлят с лопати в раззиналата паст, а пещта ги обжарва с хилядоградусовия си дъх. В. Ченков, ЗХ, 70. — И ние решихме — продължи малко по-твърдо Евстати — да те изпратим на почивка в планината... А на връщане ще поседиш някой и друг ден в Каварна, за де те обжари морското слънце. А. Гуляшки, СВ, 233. ● Обр. Активното му [на Н. Вапцаров] участие в ежедневието и сраженията на класата за справедлив живот зареждаше сърцето и душата му с пламенната тема на борбата.. Нейният огън обжарва читателя дори от любовните му песни. П. Матев, ПОС, 49. обжарвам се, обжаря се страд.