ОБЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЗЀМАМ и ОБЗЍМАМ, ‑аш, несв.; обзѐма, ‑еш, мин. св. обзѐх, прич. мин. страд. обзѐт, св., прех. 1. Обгръщам, обемам нещо от всички страни, като го затварям в своите граници, предели; обхващам. Появяват се маслинови гори, които стъпват на камък, а след това кедри и борове обземат скалистата твърд. Н. Инджов, ПП, 123. [България] обфащала е всичките земи между Черно и Бяло море, обзимала е Македония, Тесалия. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 186. Пространно е нашето отечество! .. Разлегнато на целийт Балканский полуостров, обзема три страни прекрасни — България, Тракия и Македония. Пч, 1871, кн. 2, 32. Диаметрът му [на Слънцето] обзема в себе 111 пъти земний и е равен с 319 000 левги. Ив. Богоров, КГ, 23. Пламъците бяха обзели цялата къща.
2. Прен. За чувства, мисли и под. — изцяло завладявам някого или нещо; обхващам. Ние се гледаме един други, внезапна радост ни обзема, в очите ни почти ще бликнат сълзи. Й. Йовков, Разк. II, 160. Коларят ни изглежда равнодушно, докато полека-лека го обзема безпокойство. Л. Стоянов, Х, 34. И тъга все повече обзима душата му, тъга и някакво чувство на съжаление. Т. Влайков, Съч. III, 24. От време на време той се заглеждаше в едрите вълчи дири,.., обземаха го тревожни мисли, озърташе се, но не спираше...Ст. Марков, ДБ, 21. През дето минеше тая експедиция, страх и трепет обземаше клетите островитяни. П. Кисимов, ОА I (превод), 80-81.
3. Остар. Включвам, обемам нещо в съдържанието или в състава си; обхващам. Вторий отдел [на гимнастиката] обзема изкуство плуване, мятане, вървене по една клатлива, тясна дъска. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 21. Материалът ѝ [на географията], който обзема математическата, физическата и политическата география, е разпределен строго систематически на отдели. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 673.
4. Остар. Изцяло изпълвам съдържанието, същността на нещо; заемам, обхващам, обемам. Дълга и упорита била борбата за достигвание истинен отговор на този мъчен въпрос. Пълното му решение обземало много частни изследвания. Д. Витанов, НС (превод), 15.
5. Диал. Вземам. Майка му като разбрала, / обзема дребни ключове, / отключи маджар сандъци, / извади бела премена / свилена и копринена. Нар. пес., СбВСтТ, 975.
6. Диал. Завладявам, превземам. Обзели им земята. Н. Геров, РБЯ III, 295. обземам се и обзимам се, обзема се страд. Той беше бесен. Дивата му необуздана природа се обзе от стихийна ярост. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 75. Сичката им войска ся обзе от такъв страх, щото като запратиха оръжието, удариха на бягство. П. Кисимов, ОА II (превод), 148.