ОБИВАРЀН

ОБИВАРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от обиваря като прил. Обварен. Чичо Гого се навърташе около тях [офицерите], гласеше им обяд, из селото щъкаха негови хора, за да приберат от по-заможните хора поръчаните от сутринта баници, обиварени кокошки и плодове. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 18. Сега за миналото и не споменават. За какво да споменават! За ун чорбата, рядката царевична каша, за обивареното "патато"? Н. Хайтов, ШГ, 55. Там имаше сладки неща за ядение,.., и имаше един голям бут обиварен и един голям бут препечен. (превод) Н, 1884, кн. 5-6, 444. Като позамине малко на болния, той трябва да са варди от ядене и да не яде друго освен чорба от обиварено месо. Ив. Богоров, СЛ, 50-51.

Списък на думите по буква