ОБИВАРЯ̀ВАМ

ОБИВАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обиваря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Обварявам; обиварям. Баба Руса омеси за сина си Яка — тракториста, една бяла погача от новото жито и му обивари една кокошчица. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр.

1897, 4. Обивари пелинови листа и прецеди, сетне тури водата им да ври докле изври и стане една проточлива черна каша. Ив. Богоров, СЛ, 32. Она напраила за него лютичка, а за них си обиварила яйца. СбНУ ХLI, 457. Я стани, стани, Еленке, / .., / улови пъстра кокошка, / .., / очисти, че я обивари. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 69. обиварявам се, обиваря се страд. Пресните сочни кори се нарязват на произволни късчета и се обиваряват във вода докато омекнат добре. Гр, 1906, бр. 11-12, 186.

Списък на думите по буква