ОБИГРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИГРА̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има сръчност, опитност в нещо; опитен. На [бойните] групи трябва да се определят обиграни, авторитетни, строги и смели командири. Г. Караславов, ОХ IV, 457. Филчо слага пистолета до себе си, изважда едно тесте карти от джоба на ризата си и започва да ги смесва като стар, обигран картоиграч. К. Калчев, ПИЖ, 62. "Сетил се е! — помисли Първан. — Обигран човек, той ли няма да подуши вятъра?" Н. Кирилов, ПД, 128. Забелязъл съм, че дърворезбата действува по особен възпитателен начин дори на обиграни злосторници. Й. Попов, БНО, 130.

2. Който е упражняван систематично и издава опитност, умение, майсторство в нещо; трениран. Певецът имаше хубав и обигран глас, та всички го слушаха захласнати от любопитство. Г. Караславов, С, 106. Матей хем се срамуваше от грубите шаячни дрехи на брат си, хем се гордееше с новия си скъп костюм, с обиграните си движения

пред смутения и скован в ръцете брат. Ив. Венков, ХКН, 97-98. Той сръчно изпълваше листа с равния си, добре обигран почерк. Ст. Марков, ДБ, 221. Дори Малък Крушко,.., нищо не можеше да долови със своето обиграно ухо. Б. Обретенов, С, 178.