ОБИДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЍДА ж. 1. Несправедливо засягане, накърняване на честолюбието на някого; оскърбление. Едничката обида, едничкото оскърбление, което нанасяше Хаджи Ахил на чувствителната си съпруга, беше думата повторѝя. Ив. Вазов, Съч. VI, 177. Сърцето ѝ, препълнено от горчивина и ранено от обида, заплака. Елин Пелин, Съч. II, 117. Нейното внимание към него е било само временно настроение, каприз. С това тя е искала само да заглади постъпката си, да се извини за обидата, която неволно му нанесе. Д. Ангелов, ЖС, 264. Всичко, което бе видял в стаята, чувствуваше едва ли не като лична обида. Разхвърляната канцелария, прахта, списъците — .. тоя човек е или безсъвестен тип, или просто некадърен за офицер. П. Вежинов, ВР, 166.
2. Само ед. Чувството, което се изпитва при несправедливо накърняване на честолюбието. В сърцето на Добра кипеше буйно и злоба, и ревност, и обида, и омраза. Д. Талев, И, 422. Буйната, неукротима обида нахлу с всичката си сила в неговата честна душа едва когато излезе от кръчмата. Г. Караславов, ОХ I, 472. Цвета скоро се съвзе. Нейната младост и пъргавост надвиха скръбта и обидата. Елин Пелин, Съч. III, 140. Павлов помръдваше уста да каже нещо, но се запъваше от обида и яд. Д. Добревски, БКН, 101.
3. Обикн. мн. Думи или постъпки, с които се накърнява честолюбието на някого. Той я изгледа с ненавист. Беше готов да ѝ каже много остри обиди. М. Грубешлиева, ПИУ, 189. Този мъченик и народен герой стоеше, стиснал зъби, и твърдо понасяше обидите, гаврата и ударите, които сипеха върху него мъчителите. А. Каралийчев, НЧ, 112. Насилието и кървавите обиди се понасяха с търпение и стоицизъм, които учудват. Й. Йовков, Разк. III, 141. Върху мене се изсипваха цял куп обиди, които ме унижаваха и оскърбяваха. Елин Пелин, Съч. IV, 150. Като град се изсипаха обидите върху главата на дядо Костадина и той млъкна. К. Петканов, СВ, 171.