ОБИЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍЖДАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обиждам¹ и от обиждам се. — Кое ти наричаш лоши инстинкти? — .. — Например, всичко това, на което вие се възторгвате,..; подигравките с по-старите,.., обиждане другарите си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 51.

ОБЍЖДАНЕ², мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обиждам² и от обиждам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.